За книгата: 1974 г. / „... – А сега”, Реактивът стана сериозен, а усмихнатите гънки около отвратената му уста изведнъж придобиха напълно различен смисъл. Те станаха жестоки. „А сега му покажете какво правим с онези момчета, които не са навършили паспортна възраст, които се опитват да заблудят Реактива и приятеля му Жора.“ Електрическа крушка, покрита с мухи, висеше от тавана на дълга жица над масата. Монахът го хвана, избърса го с ръкава си и изведнъж го пъхна в широката си разкривена уста. Чу се звук от счупено стъкло. Малки парчета паднаха на пода с едва доловим звън. Челюстта и бузите на Жора се раздвижиха яростно и се чу равномерно хрущене. Той дъвче чашата. Лешка затвори очи и се хвана с ръце за градинското легло. Страхуваше се за Жора. Но нищо не се случи с това. Спря да дъвче, той пусна празния патрон, от който стърчаха остри парчета стъкло, и изплю червена буца на пода. От разрязаните му устни излязоха дълги капки кръв. Монахът ги облиза с език – пак излязоха. Той ги облиза отново. „Това правим с тях.“ Жора, ти си най-добрият артист на света, Лешка, омагьосан, погледна празния патрон, който се люлееше на дълга жица, и набързо разви кърпата от врата си.… »